ПРЕЕБАН

[elena]

Имах късмета (използвам думата без капка ирония) да работя с колеги на двата полюса: прекрасни, които продължават да ми се обаждат, дори за тях телефонните разговори да са поскъпи, отколкото за мен и такива, които не можеха да живеят в собствената си кожа, защото и тя им беше омразна.
Благодарна съм и на двата типа, като уважавам първите и им се радвам, и се радвам на себе си, че запазих уважението към себе си, независимо от срещата с вторите. А за тези дето мразят и себе си дори няма оправия...

[pinakolada]

Имам един такъв екземпляр в офиса... С всеки изминал ден все повече не мога да я понасям. Първо че е голяма лицемерка и постоянно ходи да се мазни на шефката, и второ че прави точно обратното на нормалните хора – вместо да ми хвърли нейната работа да я върша аз, тя буквално се нахвърля на моята, за да види шефката че аз нищо не правя, а всъщност не може да насмогне с нищо