На баща ми, след редица лекарски грешки му поставиха диагноза: множество тумори в мозъка /разговорно казано/. Това след операция от тумор на дебело черво, операция от тумор на бял дроб. В Бургас го следи Георгакиев. Помня, че доста изследвания му правиха и нямаше разсейки. Да, ама човека го болеше глава. Помня, че молеше Георгакиев за скенер, но многократно му беше отказван. И хоп, след година-две дойде и страшната диагноза. А можеше просто да хванем навреме туморите. Но не! И ето всеки доктор онколог гледаше на баща ми, като на пътник.
Помня го как ме чакаше да се върна от Варна на терасата на дома ни. Чакаше ме, за да ми каже през сълзи, че умира. “Е, доктор Георгакиев, как спите нощем?”. Това се питам с години. Какво щеше да му коства този скенер, година по-рано?
Няма да забравя и как татко направи гърч. Вече беше на легло. Извикахме въпросният лекар, а той нахока майка ми. Това така било и по-лошо щяло да става. Защо го била извикала. Е, как защо? Нали е лекар! Колко трябва да си “лош” за да се скараш на жената на онкоболен, че те е извикала и в очите да и кажеш, че с пътници не се занимаваш! Ей такива хора не бива да са лекари..........
