Хубава работа, ама българска!
Все съм я мразил тая приказка, но сега се убедих, че е вярна.
Хубава база, макар и все още недоразвита - няма магазинчета; има само един ресторант с беден асортимент, и е управляван от един дървен философ; има само един хранителен магазин с космически цени. Да кажем, че с времето това ще се промени.
Басейните са чисти, добре поддържани. Районът се поддържа чист, насадили хората цветя, грижат се, поливат. Стаите добре обзаведени, чисти, сменят хората чаршафи, кърпи, грижат се. И до тук - добре.
Има обаче нещо като стол (макар че това е силно казано за помещението, в което се хранят лагерниците от Полша, Русия и нашите българчета). И тук вече започва страхотията- тича се с едни открити тави по алеите, тича се с едни мръсни чинии; в стола все няма нещо - ту храна, ту чинии, ту вилици - не ми се просто спомня тази история. Поляците грабят като не виждали, блъскат се, хвърлят по земята прибори, дини, ябълки - но никой не им прави забележки. Те са нашите велики гости, трябва да им се кланяме едва ли не.
И ето - хубава работа, ама си нашенска - един стол не можем да уредим като света. Едни деца не можем да нахраним културно, пък и да ги накараме да се държат културно.
